автор: radi_radev19441944

Рисувам нощ за нимфи и градини
сред скитащите сенки на ливадите.
Разсипваха щурците петолиния
от шепота на листопада.

Събират вик мигриращите птици,
простирайки на синьото магията.
В безмълвните вселени на зениците
безмълвно залезите вият.

Богинята на спомена е жива
в миражи от съня на бедуините.
И всеки танц е танц на самодивите
в градината на Мнемозина*.

Сценарият е с много епизоди
и сипва сол в сълзите на Богините
Щурците имат собствена мелодия
за влюбените мандолини

Но празен е понякога ефирът.
Звездите са към края на вселената.
В притихналия извор на пастирите
се къпят елфи и сирени.

Те ириси в палитрата бродират.
и светлина от танца на Плеядите
Магии крият всички нощни вирове
във шепота на листопада.