автор: felisia

Да те забравям сто години,
да трия файлове,
да умъртвявам чувства
да те отричам,
да те изоставя,
и пак накрая да те пусна,
да влезеш в мене,
да ме завладееш,
ума ми, тялото, сърцето и душата,
да разбера, че е било напразно
дори за миг да се опитвам да те мразя,
да ме превземе пак онази нежност,
която ме размеква, като глина,
когато твоите ръце ме ваят,
без страх че после ще загина.
И пак ще те забравям сто години
Ще трия файлове и ще убивам чувства
Но ако някой ден пред мен за станеш...
Дали изобщо да си тръгнеш съм те пускала...