автор: fluBalu

Дъждовно. Есенно. Тъгуват котките.
Почти е празнично, но още призрачно.
С чадър за влюбени върви самотникът.
Следят го котките, с език облизват се.

Димят им кожите, болят ги ставите.
Пестят си огъня за лично ползване.
Ще спре самотникът всеопрощаващо,
подпалил себе си с искряща гроздова.

Припламват котките, просъскват хорово,
Почти са призраци. Чадърът – празничен.
Стои самотникът и пуска корени,
изгрява мъркащо луната в пазвата му.

Цвета Иванова