... когато черният петел
подгони белите кокошки,
в оградите бодлива тел
трънаци вятърът си пощи,
и през обрания бостан
върви пияното плашило –
и панталонът му разпран,
и му се вижда всичко мило,
смени със скъсано чердже
небето синята коприна,
и черен влак на БДЖ
в полето мина – и замина,
откъм реката хлад довя
мъгли на буци и парцали,
нима из Райските нивя
стърнищата си Господ пали? –
в парчета сиви синеви
захлопват небесата ригли...
А пътят в зимата върви –
и дреме му дали ще стигне.
13 ноемврий 2016 г.
гр. София, 12, 20 ч.