автор: fantaziq

Аз няма да ти кажа "Остани!",
знам, твоят път на другаде отвежда,
но тази нощ е наша. И дори
луната изпод вежди ни поглежда.

Аз няма да ти кажа "Остани!".
Луната тази нощ ще затанцува,
ухажвана от хиляди звезди -
на слепи те пред нас ще се преструват.

Аз няма да ти кажа "Остани!",
но утрото в толкова далече...
А дотогава - само аз и ти -
след толкова самотни вечери!

Аз няма да ти кажа "Остани!",
но тази нощ до болка ме обичай!
И нека виното да загорчи!
Обичай ме!..Но без да ме събличаш!

Аз искам да ме любиш със душа,
то - плътското - присъщо е на всеки
и всеки може да...гаси свещта,
но тази нощ съм влюбена в Поета!

Във стихове ме приласкай и виж
душата ми как светло се разтваря.
Дори във плътски огън да гориш
магията ми остави до края!

Аз няма да ти кажа "Остани!",
но твоят стих след тебе ще остане.
за сбогом, знам, ще ме прегърнеш ти,
а с него ще приспивам свойте рани.

Върви, Поете! В твоите слова
ще скрия аз душата си ранена,
а утре ще извикам пред света,
че твоят Стих е моята Вселена!