автор: Albatros

... защо ли не успях да се откажа
от хиляди – тъй сладки, нещица? –
да легна лете чисто гол на плажа
под своите убийствени слънца,
да пийна със аверите коняче
във сумрака на някое кръчме,
пък нека сетне в мен душата плаче
със стиховете мои – насаме,
да милна в парка хубаво момиче,
да скитам с него в есенния дъжд,
да бъда млад, до ужас неприличен,
ако реши да бъда с него мъж,
от бялата ѝ длан миропомазан,
да стихнат всички мълнии във мен,
да се облегна кротко на перваза,
с лула тютюн проводил своя ден,
и синовете да целуна скришом,
преди да литна в Твоя небосвод...

Да дишам, Боже Господи, да дишам! –
в прекрасния, единствен мой живот.

9 ноемврий 2019 г.
гр. Варна, 20, 20 ч.