Препълнени са дългите вагони
на думите изречени
в минутите на радост,
на горест и печал.
Пътуват те от гарата на нечие сърце
към гарата на друго някое сърце.
Прекъсва песента на влюбен славей
на релсите звънтежът тежък
и в грохота им се разпада
на тишината лекият градеж изящен.
Лети на думите експресът
и приближава следващата гара …
Ще се намери ли стрелочник?...