автор: ma_gi

Чувах огънят
да стене
пред тълпата онемяла,
а с угриженото време
пропълзяваше
отмалата.

Подлостта на антихристите
настаняваше се
в пазвата,
а до мене се изкиска
и се спря
едно предателство.

„Припознаваш ли вината си?”
под короната
попита.
Аз прегръщах
само вятъра.
И войнишките молитви.

Изкушени,
се разгаряха
хищни огнени езиците.
Но треперещото тяло
укроти
душата-птица.

А очите му измолиха
от разпятието
истина.
Със свалените окови
свободата
се подписваше.

Миг.
Езиците поглъщаха
лакомо
страха.
И девата.
Нося нейното завръщане.
И понякога
съм смела.

А забравя ли,
изгряват
във душата пепелищата.
И от жертвените клади
стъквам
своето огнище.