автор: FluBalu

През прозореца виждам гора. И гората ме вижда
и приижда спасително. Въздух ми трябва! Пуснете я!
Моя вечнозелена богиньо дошла ми на свиждане,
нека в теб да се гмурна наместо в сърцето на Лета.

Кислородът ти пали кръвта ми и химн ще запея
за прослава на всичко кристално.
О, как ми се диша
от недрата на твоите бозки, които белеят
като снежни върхари любовно изваяни свише.

Отворете прозореца! Болна и тъжна е стаята.
Аз съм горският червей отвлечен от своята майка.
Ще изсъхнат хрилете ми щом на стерилност ухаят.
И гората приижда с две менчета борово мляко.

Отворете прозореца! Нека над мен да ги плисне.
Ще се гмурна до дъното дето животът се ражда.
Санитарката влезе и каза:
– Мирише на вкиснато.
Тя се радва, че вече съм здрав, но се прави на важна.

Цвета Иванова