Хлад вие във вятъра,
гладуват дърветата
все по-далече от слънцето.
Крале и кралици свалят короните
слизат в тъмници и чакат
да мине бяло изгнание,
да изгрее златото
и зеленото богатство да им върне.
Вече съм златен и аз
в ръцете Ти кацнал заслушан
в песента на сърцата Ни
сгушени заедно...
***
Ноември, поел щафетата смел,
крачи към килима плетеница
от топли зимни ръкавици.
Настигам го едва без дъх и слова
и му връчвам шал за Теб.
По очите ми чете
и познах, че е разбрал.
Той и двама Ни научи
с поглед да четем и пишем Случване!