автор: pastirka

Кално е и на небето...
Стъпки тъгата чертае
в кипнала гробищна пръст.
Килнат от чакане кръст
иска от мен да узнае
помни ли още детето...

Помня... Червените чепки
с гумени нови ботуши,
тате, пак тъпчеш в зори.
Виното в бъчви ли ври
или сърцето ми слуша
спомен в кръвта ми как трепка?

Помня ... Ръцете ти, мамо,
колко гальовно заплитат
моите детски коси.
В мене дъждецът роси,
скъпи картини долитат,
кацат на скършено рамо.

Скубя от гроба тревата,
спомени с вино преливам,
капят стопени сълзи.
Мъката тихо пълзи...
Жива съм, още съм жива,
но ми тежи на душата.

Всички архангели искат,
спешно при мен долетели,
сЪлзите да пресушат.
Могат ли да утешат
мислите в танц полудели,
дето косите си плискат?

2.11.2019