автор: Albatros

... навярно е от възрастта, а може би от нещо друго? –
живея по-самин в света от щъркел в есенната угар,
проводих си далеч на юг ятата – гмеж несметни птици,
дали не гледа някой друг света през моите зеници? –
отдалечават се от мен Жените, дето съм ги любил,
печален и все по-смирен, в мен диша Демонът на Врубел,

дали живял съм въобще, или не съм живял изобщо?
не бях ли Божие дете? – в така наречената "общност",
защо? – ще питам до несвяст, Вълшебникът ската килима,
къде отивам? Кой съм аз? Дали и утре ще ме има? –
от вас живях на хвърлей вик, случайно кацнал извънземен.
Поет – в отлитащия миг, и син – на идещото Време.

31 октомврий 2019 г.
гр. Варна, 13, 55 ч.