Всеки изгрев зов е, ехо – живо секунди,
ала векове не се случи разсънването ни.
Дерзаем по светло – сумрачно в душите.
Прибоят на светлината толкова далече!
Думите премълчани – пътечка от жарава.
Вървя си, а мечтите ми разсейват тъмата.
Все пак животът е Чудо велико! Кое му е
най-хубавото ли? Сам си избираш посока.
Samanda