автор: osi4kata

Мамо, мамо...
Пиша думи по пясъка
и живея с надежда, че ти ги четеш.
Храня прилива с букви в средата на лятото,
за да мога за малко да се чувствам море
и да тръгна към теб, да изплискам скръбта си,
тази горестна, черна, убийствена скръб,
а душата си в мънички капки да пръсна,
те да литнат към тебе като път, като път...
Мамо, мамо.. От толкова взиране
да открия пътека към теб ослепях
за света покрай мен. Ида, мамо, прибирам се,
приюти ме за малко. Като бряг, като бряг.