заспива градът
Октомври изплита магии
засъхнали локви противоречия танцуват
листата отказали полет
са вкопчени в клоните
лениво полюшват се в такт като стъпки на закъснял минувач
скрил в ръкавите сезоните на пустотата
магът усмихнат
завеян
отскубва снега от мислите
и издухва скръбта на дърветата
къде са им птиците?
шум на живот
шушнат листа
стъпките следват дъха на земята
тръгнала в кръг да си гони мечтите
а Галилей оборил света
скърца с перото на златната есен и пише величието ѝ