автор: Sport21

Виж, приятелко мила, вече наште деца
не желаят закрила, искат си свобода.
Вече знаят да могат и без нас да вървят,
не мисли във тревога, че процентно грешат.

Вярно, в техните стъпки виждаш себе си, знам,
позашила на кръпки живота си изподран -
сметки, къща, настинки, училища, набегом...
Майчините инстинкти не познават "кръгом".

Но дали да не свием таз орлова борба,
само ден да се скрием като в детска игра -
ще сме две човечета във големия свят,
нека лека-полека "малките" ни спасят!

Ще запалим цигара, ей така - да гори!
Да ни видят и слаби, плахи и глупави...
Даже ще им разкажем за първата ни... със смях...
после нещо на заем ще изпросим от тях.

Да направиме този, пробен експеримент!
Бързо, идва синът ти... Ах, глава е над мен!
Ключът дай му, да кара твойто старо Пежо...
а пък ние на бара ще се бавим с едно.

Те... децата напомнят как човекът расте,
не забравяй, че още в нас се храни дете.
Радости, несполуки, криво, право, в страни...
То уроците учи - как да се довери!