автор: Lefty

В един отминал ден, аз умрях за теб.
Светлината, която те привлече, изгасна почти внезапно, като свещ оставена на вятъра.
Близостта ни се разпадна.
Може би, защото исках да светя на твойта честота.
Мислех, че и ти искаш това.
Сгреших.
Аз исках да сме двама.
Две е повече от едно.
Но...
Ти отдавна беше чифт.
Изгубих се по пътя между сърцето и ума си.
Болеше.
Трябваше да ме отхвърлиш.
Но...
Реши да ме помилваш с трохите на твоето съчувствие.
Добре.
Благородството е част от същността ти.
Уби ме отново.
Не знам дали усети смъртта ми.
Помръкнах.
Обичта ми остаря за секунди.
Станах сив.
Вярата ми се пропука.
Остана с мен, макар да не бяхме чифт.
Уби ме за последно.
Не ми остана нищо.
Надеждата ме изтерза,
преди да ме подмине.
Защо се подигра с душата ми?
Какво ти стори тя, че я прониза с отчуждение...
Стоеше до мен.
На пейката.
Под чадъра.
Говорехме, като стари приятели.
Ти ме слушаше, но не срещаше очите ми.
Бяхме чужди.
Можех да изкрещя:
Мъртъв съм, остави ме...
Замълчах.
Бях в рамка.
Но, аз не търсех затвор, а просто разбиране.
Исках да се радваш с мен.
За мен.
Да обичаш същността ми
сътворена от дните преди нас.
Дойдох с добро към теб.
Видях себе си в теб.
Но, ти не ме намери.
Още се чудя, къде ме загуби.
Толкова ли малък бях,
че ме подмина, докато се докосваха душите ни...