автор: pc_indi

Аз не можех да обичам мъж ,
който да ме лъже и ранява ,
да ме кара да заспивам тъжна ...
Аз не можех лесно да прощавам .
Пазех си сърцето и душата
от зъбите и ноктите на Любовта .
Егоистче - цепех си на две сълзата .
Не приемах тъмната страна .
Този мъж дойде като вихрушка .
Гръм господен - гневен и красив ,
и ме прегъна - да мълча и слушам .
И когато ме боли , да съм щастлива .
Да го пазя притаен - като дихание ,
да се простра в нозете му - като пътека .
Да поднеса за него мирозданието
и да не ми тежи , да ми е леко .
В превод, името ми е " Венец " .
Вплете Бог сред другите цветя
и това свещено стръкченце синчец.
За да обикна мъж, аз трябваше да го родя.

24. 10 - 19 г .