Брей, не свършва това лято. От май започна, октомври вече примира, а то все пече. То не остана нива неокосена, поле – неизорано, тръгнаха нагоре нови листници. Не бива.
Пък и не е редно.
В това лято се свършиха добри дела. Вестник “Стършел” съвсем покафеня. И започна да плюе не лошото, а неудобното. Ама не беше само туй. Той, стършела, си няма опонент, понеже в битието няма мангизи за алтернативно весело слово. Та в това лято разбрахме, че КТБ е фалирала така, че прокурорът, дето отговарял за нея, му дали две години творчески отпуск. Брей. И сътворил 10 хиляди страници – цял Толстой, за това време, та да обоснове как и защо съобразява това и онова относно туй и онуй.
Представяте ли си, ако дадат на всички прокурори две години отпуск, каква белетристика ще възникне! Литературата ни ще бъде отново велика – всъщност каквато никога не е била. Това е като да пуснеш Гришо да играе без треньор – все ще се омаже, обаче геройски.
Та лятото не свършва и няма такова намерение. Най-лошият сезон от двайсет години, вричат се туристи и туроператори, но най-добрият според туристическата министърка на Република България, тази с късите гащи по белия плаж. Две мисли режат еднакво. Едната е излишна.
Истината ряпа да яде, нея никой я не бръсне.
А лошите хора запалиха околовръстието. Много шума се беше насъбрала край държавата, от разлистието на благодатта. Тия прости селяни, що правят това, не бива да се наричат българи. Името им е миряни. Дано да им прости всевишния глупостта и беднотията, в която ги докара доверието.
Ама ще свърши лятото. Така казват синоптиците и някои политици.
Когато това се случи, няма да имаме нужда нито от едните, нито от другите.
И хуморът ще се омачка като кафяв ненужен вестник.
Зима иде.