автор: Markoni55

Отмиля ти домът на сърцето ми.
Все улавям в очите ти път.
Все те тегли нататък, където
белее високо недокоснат снегът.

Отдъхни на обичта ми във стаята.
Не разлиствам напразни надежди.
Ако е писано - ще сме пак заедно,
ако ли не - в друг живот ще се срещнем.

Тръгвай, чуй врабчетата под стрехата
спорят кой пръв слънцето е събудил.
Преди лягане ще открехна вратата,
ако решиш да се върнеш,
ако ключа си загубил...