Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Paradisodreamshotel
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14159

Онлайн са:
Анонимни: 491
ХуЛитери: 2
Всичко: 493

Онлайн сега:
:: Heel
:: mamasha

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНе искаш да говориш
раздел: Любовна лирика
автор: razkrivashtiq

Снощи заедно бяхме и щастливи в мига,
снощи бе нежно щом бяхме аз и ти,
барът бе светнал, бе сребърна рокля брега,
стигнахме до края му ние почти.

Нежно, много красиво и щастлива ти бе,
щом прегърнах те и лъхна ме вечността,
да потъват ръцете ни в синьото небе
искаше и да оцветим в синьо света.

Цяла нощ мили думи превземаха мост,
мостът просто бе грейнал заради тях,
на дървото му бяха лъчезарните гости,
най-щастлив на света аз снощи бях.

На птица криле не летят а хвърчат,
звездите слизат, правят за нас кръг,
магии блестят, пленително горят,
нито за миг нощта не замлъкна.

Ала щом на сутринта ти звънях
ти не вдигаше, не ми звънна след това,
нежен, мил и добър без прекъсване бях,
че случилото се искаш ти вярвах.

Да ала ти не вдигна и се натъжих,
помня как те докосвах нежно през нощта,
нямам спомен с нещо светло да сгреших,
нямам спомен лъч тъй светъл да пропилях.

Моля те ми кажи къде сгреших
или просто готова не бе затова,
да не би без да усетя нещо да разбих,
не бе за нас готова, а бързо се зарадва.

Не искаш да говориш ти в какво съм сгрешил
или просто беше това временна луна,
не искаш да ми кажеш ако лош аз съм бил,
без теб слънце душата пробожда през деня.

Всяка от лъчите му е коварна игла,
в игли ги превърна щом не ги искаш ти,
много прибързана ти си била,
прибързаността изглежда не ти прости.

Любовта е един дълъг, но крехък лъч,
себе си ти излъга че готова си
за нея, ала нейното слънце те мъчи,
пред себе си затова дълго ти ще говориш.

20.08.19


Публикувано от alfa_c на 18.10.2019 @ 17:24:31 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   razkrivashtiq

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1099 четения | оценка 5

показвания 86422
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Не искаш да говориш" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.