автор: ma_gi

Очите ми –
два кладенеца тъмни –
не искат
да целуват светлината.
Отдавна не бленуват да разсъмне
и не приспиват
с приказки луната.

Очите ми –
два кладенеца неми –
плетат за думите тринайста риза.
В копривата,
по стъпките на времето,
една сълза
не знае,
че си близо.

Очите ми –
два кладенеца сухи –
не чуват
оня тъжен смях на самодива.
Изгнанници,
подирили сполука
в две голи чаши от изпито вино.

Очите ми –
два кладенеца празни –
на пепел ще превърнат суетата.
До дъно пи.
Но не това е важното,
а как без тях
да продължа нататък.