автор: rudetina

Казват, че човекът бил устроен,
със другар по пътя да върви
и било от времето на Троя
щастие със друг да сподели.
Казват, че душата е камбана
но във ритъм с друга да звъни.
Казват, че сърцето било рана,
щом в едно със друго не тупти.

Казват, че неможело небето
без звездите ярко да блести,
а пък знаело дори детето,
че жатра без огън не гори.

Зная, че ме търсиш по земята,
и сърцето ти за мен тупти,
и ме виждаш сутрин във зората,
и за мен са твоите мечти.

Затова се лутам във безкрая
и се питам има ли те теб?
Дето ще ме отведеш във Рая
и ще бъдеш с мен навред.

Ще ме хванеш нежно за ръката,
ще ме стоплят твоите очи,
двамата ще победим съдбата
дето мен така ме огорчи.