автор: iony_ada

Ако между нас е имало всичко
без да се е случило нищо,
то тогава с теб сме непознати, които
безмълвно обменят съкровени мисли.

Вярвах, че можем да останем приятели,
но вместо в небесата да издигнеш бял флаг,
на вятъра развяват се платната ти от плътен мрак,
извезани изящно с черепи искрящо бели.

А можехме да си родим обичане
за времето напразно пропиляно във отричане,
но безграничната любов във мен не бе достатъчна
да сътвори живот от безпределното ти безразличие.

Дарявам ти я цялата до капка,
преливам я от вените си в твоето сърце
и моля те не ми я връщай.
Тръгни по пътя си, не се обръщай!...