автор: Albatros

Живея във премъдри тишини –
говоря само – ако ме попитат.
Понякога мълча по цели дни,
по-древен и от камък в неолита.

От Божието Слово – сам и плах,
две шепички от извора си гребнах.
И думица дори не пропилях! –
когато е за някого потребна.

Замръкна ли под едрите звезди,
приказвам си с египетските мумии.
Човек е адски евтин, щом реди
безсмислици във нанизи от думи.

И не изричам дума, щом боли
и съска като степна пепелянка! –
и чист се будя с Третите петли,
аз – мълчаливецът Валери Станков,

от миличкия мой родилен вик
до простичкия мой човечен говор,
аз просто дишам прелестния миг –
да бъда сричка в Божието слово.

5 октомврий 2019 г.
гр. Варна, 19, 30 ч.