автор: LeoBedrosian

...и бе октомври
а бе слънце над земята
и раждаха се вкуп миражи
на недооткъснати цветя,
летните момичета
със голи колене галеха погледа ми
от цветните витражи...
птиците повярваха на слънцето
и върнаха се те от юг
но ...
тихо заваля и облаци
намръщени се скупиха
затичаха тревожни стрини
посърнаха момичетата
обуха си краката,
а похотливи чичовци
нахлупили каскети
глухо протестираха
и аз със тях се свърнах
в пещерата, карай лагерния огън
на семейното обвързване

до следващата пролет