автор: rumlas

Язовеца

Освен списанията с голи жени, които Язовеца носеше от Югославия след гостуване у роднини, донасяше и найлонови торбички от покупки. По онова време в България ги нямаше и представляваха истинско богатство. Но Язовеца имаше толкова много от тях, че се чудеше какво да ги прави. Ето защо ги пълнеше с вода, връзваше ги и ги пускаше от шести етаж върху плочките на двора.
Следваше експлозия на „водна бомба“, при което всичко и всички в радиус от десет метра биваха окъпани с вода. А това бяха най-вече клюкарките, които по цял ден седяха на пейките и одумваха останалите. Язовеца се изнизваше през таванските помещения на трети вход, промъкваше се през една тайна врата през онези на втори вход и накрая слизаше на двора откъм първи вход. Майка му, неразделна част от клюкарките, го изпращаше да види кой е злосторника, а той уж проверяваше и заключаваше:
– Мангалите от отсреща, те са, мамка им!
Не след дълго измисли друга дяволия. Скъси тръбата си за фунийки до петнайсет сантиметра. Ние гледаме и се чудим защо, а той ни вика:
– Елате да скивате какво става! – и се понася към дървената ограда.
Задава се някакъв минувач, а Язовеца бърка в джоба на панталона си, вади една шепа ориз и я изсипва цялата в устата си. После си поема дълбоко въздух, лапа тръбичката и изстрелва такава канонада по минувача, че напълва косата, ушите и врата му с ориз. Докато той се съвзема, ние вече сме се скрили в мазето на сигурно място.
Решаваме, че това е добра дяволия и се заемаме да я усъвършенстваме. Скъсяваме и ние тръбичките, набавяме по два джоба ориз и причакваме минувачи. Скоро забелязахме, че през определени интервали от фризьорския салон на бул. „Стамболийски“ излизат жени с чисто нови прически. Засякохме времето и установихме, че това се случва на всеки кръгъл час. Ето защо оставяме тръбичките на пейката и се заиграваме на мач. Гьоте поглежда отвреме навреме часовника си и щом настане часът, вика:
– Време е!
Грабвахме тръбичките и се понасяхме към оградата, скривахме се и очаквахме жертвата си. После така ѝ напълвахме косата с ориз, че би могла да изхрани целия китайски народ за месец.
Но и тук един ден нещата се объркаха. Една от жените се оказа доста упорита и ни подгони. Тъй като времето е дъждовно, тя носеше чадър, а това ни пречеше да я поразим. Язовеца си показа главата над оградата и я заговори:
– Извинете, мога ли да ви попитам нещо?
Жената спря и го погледна:
– Кажи момче, какво има?
– Ами, прическата Ви е много хубава, бих искал и мама да има такава! Къде сте си я правили?
– Благодаря, момче! Но това не е обикновена прическа, а троен кок! – поясни жената и вдигна чадъра нагоре, за да се вижда по-добре.
Тогава се показахме ние и ѝ напълнихме и трите етажа на прическата с ориз.
– Е, сега ви удуших! – викна жената, мигновено сгъна чадъра и ни почна по главите. Ние побягнахме към обратната страна на двора, но тя бе толкова бърза, че ни пресрещна. Нахлу в двора, подгони ни и ни заудря с всичка сила. Използвахме паркираните автомобили за прикритие, но тя удряше и тях. Божков Тухлата чу шумотевицата и понеже си бе купил чисто нов автомобил марка „запорожец“, изскочи на балкона, за да види какво става. От гледката побесня и започна да замерва и нея, и нас с тухли. Една от тухлите падна в краката ѝ. Тя се обърна към Божков и го запита:
– Какво правиш, бе? Да не си полудял?
– Всичките ще ви очистя! – отвърна той и продължи да мята тухли.
Жената спря, изниза се внимателно покрай стената на блока и напусна бойното поле с думите:
– Мале, тук живеят не само ненормалници, а и истински убийци!
Между другото, ако някой ви каже, че боят с чадър е безопасен, не му вярвайте! Отнесохме толкова много контузии, че приличахме на ветерани от Виетнам. Гьоте бе получил удар по главата, но с дръжката на чадъра, която по онова време се произвеждаше от масивно дърво. Цицината му бе по-голяма от орех. От спуканата вежда на Сандо шуртеше кръв на поразия, Кюфтето накуцваше, уцелен по капачката на коляното, а Турука се оказа със счупено кутре на лявата си ръка. Да не говорим за Язовеца – имаше синини по цялото тяло.