автор: mariq-desislava

Луната засяда в гърдите ти
и се преструва на слънчево зайче.
Колко възглавници смених –
все така гравитацията на съня
те отнема от мен,
от пределната заедност
на звездните пръсти.

Дори прозорците уморени заспиват
и разпиляват сънните звуци.
Денят е вечен
и не може да мръкне,
щом едно перце от сърцето ти
ми грее отвътре.