автор: apostola

Видя ме ти, но ме подмина.
Подмина ме и си замина.
А аз помислих, че ще спреш
кураж поне да ми дадеш.

МинА ми болка през сърцето
и сянка мина по лицето.
Погледах те отзад във гръб
и не обелих даже зъб.

Сред толкоз хора на площада
разминахме се без пощада.
И нито- стон, и нито- зов...
Така завърши таз любов.