автор: fluBalu

Отпечатък от конско копито
пълен с дълго мълчана вода
е страната, в която съм скитал
и до дъно живота видял.

Беше суша в зората и крачех
по главите на буците пръст
и си мислех: "И аз нещо знача!"
както мисли си червеят тлъст.

После тръгна реката триглава
и погреба каквото изпи,
ала вярвах, че всички сме равни
и на брата си казах: – Сипи!

Брат ми сипа на себе си само,
посиня като блян и умря.
А в копитото толкова храмове
се разпяваха с бъдния рай.

Любовта даже тук ще потъне,
затова я понасям на гръб
и вървя по водата към дъното
като ангел потънал във скръб.

Цвета Иванова