автор: traveling_musician

Как искам в селската маза
да събера душа отново!
Маза римува се с лоза,
но аз не вярвам в словото!

Как искам пак да чуя дядо
как къса песен си подсвирква
над сухите нивя тъдява,
над мъртвата от глад мотика!

Певецът е пропил гласа си.
Поетът - своите прозорци...
Как искам да извикам ясно,
че всички музи са свободни!

Как искам да се върна пак
при глупавия бобен дим!
Селцето е в руини, в пясък.
И пътищата са невидими.

Как искам виното да вкуся
в проклетите шейсет и четири!
Дано пък любовта ме чуе
и със мечта да ме почерпи!...