Красива си в припадащата вечер с три вятърчета в своите коси,
ще те заметна с моето елече – че вече дъжд започна да роси,
прокапаха прогнилите корнизи – и в парка подир миг заесени,
по-черни и от танкови дивизии, на пясъка стоварват се вълни,
юнак във младост и във сила мъжка – един пенсиониран як левент,
под навеса спасителят натръшка чадърите със прегорял брезент,
три кучета подире ни залаха, прощален гларус кръг над нас черта,
къде сега да диря топла стряха, че да се скрием с теб до пролетта? –
дано те стопли моето елече – със здраве дълги зими го носи!...
Аз искам да запомня тази вечер с три вятърчета – в твоите коси.
20 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 8, 45 ч.