Надеждите увехнали цветя са
счупиш ли конвейра на мечтите,
животът духом силните обича,
без дух ранени пролети са дните.
Поискаш ли го, искай го до края,
нещото се ражда във мечтите,
от мисълта ти то реалност става,
искай го с крилата на орлите.
Човекът е това, което мисли
от тревата ниска до звездите
и знай голям си ти, Човеко,
колкото големи са мечтите!