автор: mariq-desislava

Вулканична пепел си сега, любима моя,
моя невъобразима,
опустошена от прашни усмивки -
недопустима като утро,
спасителна като затихналият амфитеатър
на любовта ми.

Знам, че никога няма да прочетеш това
след куршумите на лавата,
но ти пиша с усърдието на вечния катаклизъм,
затворен в гърдите ми.

Орнаментите на сърцето ми стихийно избледняха,
откакто Везувий започна да пише вместо мен
в застиналия, мъртъв град,
но смъртта е само последното изкуство,
което ще види този свят от нас.