автор: poligraf

В полите там на Витошата, замечтан,
ромона Владайски пак дочувам,
под облаците в Черни връх като във храм
столично душата ми празнува.

Духът ти древен тук долавям, корен впил,
родил култура, мъдрост, вяра, свяст,
той в Сердика, Средец, Триадица е бил,
днес в София е - столичния град.

Във перото на художник те усещам,
във рими как звучиш на листа бял,
в буйната си младост с кръв гореща,
пропита с европейски идеал.

Все по-млад, красив, желан си, не старееш,
от вековете прежни завещан,
Константин Велики с тебе се гордее,
надежда в мен си и мечта, и блян.

Минерални извори във тебе живи,
лекуват, галят твоята снага,
Витоша над теб развява гриви,
тъй свиден си, единствен на света.