Не задавай въпроси! Не плачи, а ела!
Тази твоя усмивка да намерим сега.
Не успя да помогнеш! А остана си там...
Днес излизаш от ада!!! Без "не мога"... "не знам"!
Остави да решавам вместо теб "до кога" -
с времето разполагам и удобна кола.
Само гледай как правя от шамари въже...
ще те дърпам от ада с приятелско "не".
Щом смъртта ти се радва - ще й пеем на глас.
Заприлича на сватба вече нейната власт.
Като види да рониш пак наново сълзи -
всяка мъка ще знае "до кога" да стои!
Хайде...стягай вината в полупразния сак,
да я хвърлим в гората - на вълчицата чак.
А пък скръбна жалейка на вдовица подир
ще удавим с камък в най-дълбокия вир.
Ето... виждам усмивка - там на Южния плаж.
С водка и без завивка - стар хипарски пейзаж.
И дори не е юли, но ще върнем Джулай...
за да спре от смеха ни в теб тъгата докрай.
Не мисли за децата - скокнали двайсетак!
Не се питай коя си... и коя ли съм аз!
Всички твои познати имена забрави...
Просто следваме двете
подивели
жени...
*****