автор: Marta

33.71° с. ш. 78.883611° з. д
Как се държи ураганът?
Питам вече дежурно.
Възпитано - отговаряш ми. - Вали.

Трябва някак да оправдае (не)доверието. Увереността. Зловерието...
Като някой на чиито плещи са струпали непоносим товар - параноични паники, разрушителни прогнози и лоша наследственост, ужасна карма, камари предречени опустошения и дори крило на пеперуда да трепне тук, той вече е уморен - от очакване, което не оправдава.

От години ги наблюдавам. Как се въртят из океаните, как се шляят насам-натам, все едно божи пръст завихря водата и ги запокитва неизвестно точно къде...Моите урагани винаги имат лично и фамилно име. Преди време бях пометена от един с име Густав ( Климт- естествено) и изхвърлена на остров на блажените и невежите. Островът на Мапуи, с къщата на Мапуи - тя си беше там - синя и дъсчена, двуетажна, с голяма бяла веранда и истински часовник с топузи в дневната.

Този Дориан ( Грей - разбира се) ме шибна здраво и за малко извади от орбитата на делничността, черен ми се виждаше - черен! По-грозен, отколкото на портрета, злонамерен и опасен, способен на всякакви мерзости...Мерзък тип е този Дориан, казвах си, ще я свърши сега една и се безпокоях ли, безпокоях...

Изразходих се от притеснения. Той също междувременно...Изхаби се, грохна, строполи се -

..Какъв е този отвратителен старец? - се питаха всички.