автор: jan

Оставям в стаята снопове неистови цветя
После паля вятъра, какво ли той разбра?
И дишам…
Син, лилав дъжд цапа ми прозорците!

Вази има всякакви лилави, сини, бронзови
За всяко цвете ваза
За всяка ваза мак…
Как света подменя днес прозорците
А утре ще е другото от нас!

Утре е и въздуха е вече нов
Човечетата в сложните чертежи не мечтаят
Те отдавна скачат с парашути
От собствените си гнезда….

Светът гори, но Той не изгоря
Спасиго сламката на летния удавник
Молитвата на моят мак в степта
И песента бунтовна!