автор: pastirka

Скрило си се под полата смешна
на жена от цигански табун.
Я излизай! Помислите грешни
на ерген прилягат, знам. Сапун

няма да ти трябва. Влез в реката
и мерака смугъл ти измий.
Всички те обичат, късно лято!
Под поли лицето си не крий!

Слънцето е кръстника. На него
трябва да целунеш ти ръка
Твоята гореща кръв, диего,
ще обагри дните ми така,

че последно вино щом наточа,
кипнало във бъчвата-живот,
ще поискам от смъртта отсрочка.
И ще и разкажа анекдот

за страстта на циганското лято,
шмугнато под женската пола.
И, платил със смях, а не със злато,
аз от Бог ще чуя: Voila!

04.09.2019