Нощта със влажни устни ме докосва,
не е ли туй дъжда от твоите очи,
на бавни глътки горестта отпива,
удавник съм в неверните сълзи.
На обичта богатство и́ прилича,
беден си, когато обич не си дал,
истински веднъж в живота се обича,
Юда си, щом тази обич си предал!