автор: Shrike

Привързавам се за мъглата.
Оставям се на тъничките ѝ многоръки игли да жилят голотата ми докато се свестя от съня. Мятам прозрачното сари върху Бетелгейзе и се закотвям в полусънно упование. Въжето ми е изопнато до предел. В точката на пречупване е свила гнездо птицата с червени пера. Говори в просъница. Думите ѝ се трошат, блестящи мъниста пръснати по черното кадифе на нощта. Окачвам отломките като амулет от захвърлени пулсиращи малки слънца-обещания около шията. Копринени нишки, цъфтящи пустинни невени, разпукват се шевовете на времето. Набъбват от тъгата във вените. Усукват и сплитат. Тежат. Лъскавите пера ме пронизват, многофасетни очи – маяци заслепяват сетивата до безтегловност. В главата ми бумти бинарният код, неспирен поток понесъл битието към центъра. Там където се крих бременна с вечността преди да зачена тази Вселена. Златните дракони са изплезили дълги езици, огнени камшици със стоманени шипове, облизват звездите, претопяват телата им в суета. Безименна.