... не съм го татуирал досега
във мозъка си спомена за тебе –
красива като пролетна дъга,
прекрасна като залеза на хребет,
авлига, що съня ми огласи,
щуркинята, която Бога слави,
и капчица от утринни роси,
и треволяче в есенни дъбрави,
слетяло бяло облаче на връх,
което вятър тихо ще го вейне,
и рохолеж на ручейче под мъх,
в тревите запиляло се нанейде,
светулчица във лятната ми нощ,
на пътя ми вихлулка пепелица,
дъх на дете, заспало в звезден кош,
по-дъхаво от бабина душица,
не знам дали щастлива си Жена? –
заравям пръсти в твоите косици.
И цял живот рисувам Светлина! –
в прекрасните ти утринни зеници.
1 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 13, 10 ч.