автор: iony_ada

Със лекота ме улови - аз кацнах в златната ти чашка,
за да отпия капчици роса от венчелистчетата нежни,
превърнали се мигом във капан,
затворил се със щракване след мене.

Сълзите от очите ми фасетни
отмиха от крилата ми копринени прашеца -
разкъсани, безжизнени, безцветни
не стават вече за летене.

Пронизана с карфица в сърцевината пеперудена
остави ме издъхваща в агония
в хербарий от стотици други
копринени, пъстрянки и нощни пеперуди.