автор: rajsun

(с Надежда и Любов)

Дете на сухата земя,
тя ме научи да не вярвам
на тленната зеленина
и буболечкината врява.

Тя ме научи, че съм сам,
във радостта и във скръбта си.
На кукувицата гласа
сброи годините ми къси.

На моя двор отколе сам
дъбът на вятъра се кръсти.

И жабешкият хор се смя,
и плака дъжд над моя дом,
а той бе жив – като чешма
всред селото подир погром.

Там, в лястовичето гнездо,
далеч от котките, високо –
три яйчица. Аз чакам Бог
да се излюпи от едното...