... да се завърна нявга у дома,
когато дъжд в улука се разплаче,
да ми направи мама кавърма
във тенджерката с кривото калпаче,
лула тютюн на гърбавия пруст
да изкадим на сухеца със тати,
в котлето да нароним кукуруз,
че в три каруци есента го прати,
доде сюрийка облаци кълби –
и вятърът над хълмовете свири,
край барата, под жълтите върби,
да поседя със благия пастирин,
във черквата с пияния клисар
във сумрака да вляза за молитва –
прашинка върху звездния олтар,
с едно врабче, под купола да литна,
да трийне мама в кърпичка басма
сълзичката – от своите клепачи,
когато се завърна у дома –
когато дълъг дъжд в улука плаче.
28 август 2019 г.
гр. Варна, 16, 40 ч.