автор: ZAGORA

Жената позвъни.
Запя звънец:”Аз тук съм.Отвори.”
Щракна ключалка и вратата се отвори
Как трудно е с вълнението си да се бориш!
По-черно и от дявола до прага
стоеше любопитно къдраво кутре
и като флаг на радостта размахваше опашка
Кутрето джавкаше със тъничко гласче.
След него се показа
разцъфнало девойче.
Със лик сияещ и смутена стойка.
Дъжд от усмивки заваля,
А то като врабче се свря
във нейната прегръдка.
Отзад със атактична стъпка
пристъпи мъж, прошарено момче
със атактично биещо сърце.
Във погледа му радостна тъга
и тъжна радост
избуяват като пролетна леха.
„Дъще,нашата майчица си дошла!”
Думи отекващи като камбанен звън
във миг чаровен като цветен сън.
И тя потъва в необятната прегръдка
на най-добрия мъж на тоя свят.
Отминаха годините като видения...
Звънецът е пресипнал,а вратата
от надежди остаря.
Годините изчезнаха като видения...
Жената вече само спомени събира
във среднощни бдения