автор: pastirka

Прилича ми на ерес този шум
от камък, дръзнал да рани Небето.
Вдълбал е клетва в синия му ум,
подкупил е на вятъра сърцето,

изровил е високата скала,
надникнала в небесната му пазва,
а после, изтънен като стрела,
е полетял към него да наказва

какво? Безоблачната тишина
и святата прозрачност на безкрая?
Вдигни се пак планИно! С рамена
подпри Небето! За да не ридаят

звездите оплаквачки. Нека там,
където се прицели еретикът,
привържем с мълчаливия си срам
небесната икона на светлика.

21.08.2019