автор: ZAGORA

Нощта изгря
със диамантени слънца,
когато юлските тела на двама ни
потънаха във оня
тежък блус на Бентън.
А твоят дъх и моят дъх
се любеха
във ложето на устните.
Напуснахме Вселената...
Преминахме оттатък пренаселения рай.
Достатъчни един за друг и вечни
се спряхме в кътче от безкрая.
Как сладко обещаваше блаженство.
А пулсът ти разказваше
истории за кораби и за морета
докато сърцето ти
не хвърли котва в моето сърце.
„Бу,бу,бу”-стенеше протяжно любовта ни....
Със всяка наша стъпка
изхвърляше зад борд
морал,благоприличие и скромност
Душите вече бяха голи
и се оглеждаха безсрамно.
подканяни от звуците на Бентън.
Прегърнатите ни тела
се молеха и изповядваха...
И днес когато слушам отново
оня блус на Бентън,
той ме отвежда във нощта
огряла с диамантени слънца...