Там в зени́ците поспряла,
колко само си красива,
гордo си снага простряла,
радост си за обектива.
Когато утрото над теб
нощите с лъчи разплита,
сияеш в изумруден креп,
галиш нежно до насита.
Ти, във стихове звучала,
не един поет пленила,
колко много си ми дала
от магичната си сила!
Във тебе аз се чувствам жив,
тебе в рими ще възпея,
за твоя Черни връх тъй див,
Витоша, за теб копнея!