Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 419
ХуЛитери: 6
Всичко: 425

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: Patrizzia
:: Lombardi
:: liulina
:: Albatros
:: Shrike

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНощта на Лили
раздел: Фантастика
автор: stanina

До почивните два дни оставаше само един. Лили доволно си мислеше какво ли ѝ е приготвил Пиер за вечеря и нямаше търпение да се прибере и се отпусне в прегръдките на новия им дом.
Под дърветата беше съвсем тъмно, но от четири месеца Лили минаваше по тоя маршрут на път и от работа, така че си знаеше всяка стъпка. Този месец ѝ беше малко по-особен, защото се наложи да работи само втори смени, за това пък сутрините ѝ бяха толкова сладко-продължителни!
Само на няколко метра от метрото, както тръгна да пресича безлюдната алея, унесена в приятните си мисли, Лили изведнъж загуби почва под краката си и докато извика от ужас и страх, вече пропадаше нанякъде, летеше надолу, или просто падаше - и тя не знаеше какво се случва. Една забравена необезопасена шахта я погълна. Никакви усещания, никакво чувство, и страхът и ужасът бяха изчезнали, безтегловна и безмисловна като перце единствено се носеше...
Усети краката си първо как рязко стъпиха на нещо, пред очите ѝ се появиха мигащи светлини като факли, ръката ѝ стискаше дамската чанта, а факлите ги носеха някакви призраци с присветкващи очи като светулки, които крещяха и ръкомахаха и се клатеха в някакъв неописуем такт. Като ставаха виковете по-приглушени, цвърчене на плъхове ги надвикваха.
- Къде съм? - чу гласа си Лили.
- На долната земя - ѝ отговори друг, не нейният, женски глас, който идваше от едно от лицата с присветкващите очи, но съвсем близо до нейното.
"Катакомбите" - мина ѝ през ума. Беше ги виждала по филмите. Плъхове, призрачни хора, нима беше истина?
- А защо съм тука?
- Не знам, изневиделица се появи, миришеш много странно.
Чак сега Лили разбра защо диша така тежко: миризма на пръст, глина, без грам движение на въздуха.
- Здравей, аз съм Лили, а ти?
- Аз съм сестрата на вестителя. Ти си в моята къща. Докато си в нея, никой друг няма право да те доближава и заговаря.
Лили малко бавно схващаше сестрата какво говори: хем беше френски, хем не беше - удължени думи с отворена сричка в края, като в песните. Това е старият френски, за който беше учила в училище.
- Сестра, извинявай, може ли за краткост да те наричам така? Какво се случва, какви са тия викове и танци?
- Празнуваме падането на Бастилията.
- Но Бастилията е паднала преди повече от двеста години?!
- Тука няма години, само сме чували за тях. Брат ми беше вестител и ходеше с другите на горната земя, докато не реши там да остане.
- А ти защо не отиде с него?
- Вестителите са мъже, които от малки Водачите извеждат по-малко горе, за да свикват. Там имало светлина и цветове. Тука имаме само факли, няма ден и нощ, виждаме само отражения и се ориентираме повече по миризми. Ако изляза горе, ще ослепея. Какъв е смисълът тогава, ако няма да виждам нищо? Тука съм родена и израсналата, знам всяко камъче, всяка издатина и завой.
- А зимата?
- Всичко е едно - няма ден и нощ, няма сезони, това са ваши измишльотини да си усложнявате живота.
- Не са, аз в оня сват живея... живях до сега.
Брат ми ми разказваше, когато се връщаше, и за вода от горе как вали, и за факла, която осветявала всичко и нямало нужда от други факли, наричали сте я слънце, и за някакви много и най-различни плъхове, големи и малки, викали сте им животни. При поредното заминаване за горната земя на Вратата се сбогува с мен и ми каза, че повече няма да се върне тука. Намерил там жена от ония, виждащите като тебе, и щял да остане с нея. А ако някой пропусне да се завърне от вестителската мисия, няма повече право да се върне, никога. Аз реших да остана, разбра ли защо?
Лили се заслуша в крясъците на тълпата в дъното на катакомбата. Бяха поутихнали, и навред се носеше миризма на печено месо.
- Сестра, на какво мирише?
- По случай празника приготвят печени плъхове, обикновено ги ядем сушени. Толкова са много, че непрекъснато ги трепем и така ги съхраняваме за ядене.
- А от къде знаете за Бастилията и защо празнувате?
- Защото нашият крал е избягал затворник от Бастилията с още няколко от министрите му. Тука са успели да се скрият и доживеят свободата. И когато вестителите донесоха новината, беше разпоредено всички факли да се запалят и да се отпразнува празника с прясно печено месо.
- А Кралят сега няма ли да се върне на Горната земя?
- Там няма да е крал, защо да се връща?
- А ти защо не си при другите, а си сама у дома?
- Защото съм дежурна да поддържам факлите в тоя край на катакомбата, добре, че попита, чакай малко.
Сестрата се пресегна, запали нова факла от догарящата и я закрепи на нейното място, след това отиде до някаква дупка в стената и се зарови в нещо. Върна се и подаде увит нагънат парцал.
- Иди до факлата и развий парцала, това е снимка на жената, заради която брат ми остана Горе.
Лили отиде до факлата, разви го и се опита да види снимката с размер на пощенска картичка, доста избеляла и поомачкана, но успя все пак да различи силует в цял ръст с наведена на една страна дълга до кръста коса, лицето почти беше изгубило очертания.
- Не се чуди, и аз не я виждам, но знам, че брат ми е щастлив с нея, това ми стига. Стой до факлата, плъховете не ги доближават, след малко се връщам.
Сестрата взе снимката, уви я отново в парцала, остави я в дупката, от където я беше взела, и тръгна нанякъде.
- Хей, ти кой си? - висок гъгнещ проточен мъжки глас я стресна.
- Аз...
- Изчезвайте, какво се лепнахте за гостенката ми?
- Мирише по-хубаво от печен плъх, искаме да я опитаме!
- Изчезвайте, да не извикам стражата! - се разкрещя сестрата. - Нали ти казах, че никой няма да те пипне, докато си в моя дом, донесох месо да ядем.
Лили не знаеше на кой свят е или по-точно в кой свят е, а сега на всичкото отгоре и плъхове щеше да вечеря. Горкият Пиер, какво ли правеше сега, сигурно беше умрял вече от тревога да я търси.
- Яж, не бой се, ние само това ядем и от това живеем, а ще ти трябват сили, имаме доста да походим, докато те изпроводя до Вратата.
- Ще ме изпроводиш?
- Нямам търпение да се отърва от теб, слушала съм много за вас от брат ми, и ако твоят живот е Горе, нека си идеш там, както и той намери своя там!
След първоначалния спазъм от мисълта, че яде плъх, гладът все пак надви, и Лили инстинктивно заръфа парче мръвка.
Пиха вода от някаква метална дамаджана, сестрата каза, че я събирали капеща от стените, Лили се успокои, след като не повърна, засити се и вече беше готова да тръгват.
Сестрата запали друга факла от застопорената, и я подкани да тръгват.
Вървяха и Лили не знаеше колко, и тя беше загубила представа за времето, преминаха през някакъв много тесен тунел, разминаваха се с други стражи-факлоподдръжници, с които сестрата се поздравяваше с прехвърляе на факлата от едната в другата ръка.
И когато Лили вече мислеше, че това ходене няма да има край и краката ѝ натежаха като олово, изведнъж пред тях изникна една огромна метална много ситна решетка, която преграждаше катакомбата отвсякъде. Никъде не се виждаше врата.
Сестрата отиде до единия ѝ край вдясно и бавно, опипвайки железата едно по едно със свободната ръка, се придвижваше наляво, в един момент спря, бръкна в пазвата си и извади нещо, което блесна на светлината на факлата. "Ха, ключ!" - явно сестрата беше напипала ключалката. Издрънча и проскърца триенето и завъртането на ключа, бутна рязко навън решетката, и една врата в нея се отвори.
- Това е Вратата. Всеки вестител има ключ. Когато се сбогувахме с брат ми, ми остави неговия с думите: "Вземи го, на теб може да ти потрябва някой ден, а може да решиш да дойдеш при мен Горе, кой знае?"
- Сега след срещата с теб знам, че никога няма да се реша да ида Горе, но ключът потрябва, за тебе. И още нещо - каза сестрата и ѝ бутна нещо в ръката - тука е адресът на брат ми, само ще те помоля да го откриеш и му занесеш ключа, за да знае, че съм жива и здрава и мисля за него! - очите на Лили се напълниха със сълзи, сестрата се върна до стената отново, взе от наредени там други факли, които Лили чак сега видя, една, запали я и я подаде в ръката на Лили.
- Като минеш през вратата, няма да се обръщаш, аз ще заключа след теб и ще ти подам ключа, а ти ще вървиш само напред!
- Добре - промълви Лили, бръкна в чантата си ѝ подаде шишето парфюм на сестрата:
- Ето, оставям ти моята миризма!
- Благодаря, наистина е много по-хубава от печен плъх! Ще я пазя само за мен!
Лили прекрачи от другата страна, Вратата издрънча и ключалката изскърца, пое ключа с протегната назад ръка и тръгна напред.
Когато факлата догаряше и тя се уплаши, че никога няма д излезе, ярка светлина я заслепи и пред нея Грейна обляна в утринното слънце Сена. Лили се огледа: излизаше от някакъв канал, близо до Пом Ньоф. Забравила за оловните си крака с все сила се затича към моста, бързо се изкачи по страничните железни стъпала и се огледа отново да види най-близката спирка.
Когато позвъни на вратата и Пиер отвори, с невярващ неистов възглас така силно се хвърли на врата му, че едва не го събори. Миришеше на кафе, препечени кифлички и още нещо, което сестрата нарече "щастлив живот".
- Лили, побърках се цяла нощ да те чакам и звъня по болници и полиции, какво става?
- Всичко е наред, ядох плъхове и празнувах падането на Бастилията!
- Само в лудницата не съм се сетил да те търся! Не си прави майтап!
- Само да се събуя и идвам, сипвай кафето - провикна се вече весело Лили.
Докато седеше в антрето и събуваше обувките, отвори длан - заедно ключа и другото нещо - смачканото листче, увито в парцалче, с адреса на Вестителя. Разтвори го и го погледна, нали трябваше да намери брата на сестрата и да му предаде ключа. Онемя... беше техният адрес. Прибра листчето в чантата, обу чехлите и отиде в кухнята. Седна срещу Пиер, който още не можеше да се съвземе и само я гледаше, като че ли за 1-ви път я виждаше.
Лили с едната ръка жадно вдигна чашата с кафето, а другата протегна и остави ключа до неговата чаша с кафе.
В главата на Пиер запрепускаха като обезумели картини и мисли и един остър мирис на печен плъх, по-силен от аромата на кафето...


Публикувано от Administrator на 21.08.2019 @ 12:24:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   stanina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.05.2022 год. / 09:48:28 часа

добави твой текст
"Нощта на Лили " | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Нощта на Лили
от kameja на 21.08.2019 @ 20:36:35
(Профил | Изпрати бележка)
Беше ми интересна тази история.